Сега е моментът за преформатиране на икономиката
ИТ индустрията може да форсира темповете на развиване и сполучливо да нарежда България като конкурентоспособна международна мощ, казва Илия Кръстев, ръководител на Управителния съвет на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (бившата Аутсорсинг асоциация).
- След неочакваният потрес, породен от пандемията, какви нови уроци би трябвало да учи бързо бизнесът, с цел да резервира своята витална мощ, конкурентоспособността?
- Настоящето сподели по какъв начин ще наподобява бъдещето. Бързина, адаптивност и храброст са качествата, които и бизнесът, и страната би трябвало да показват още през днешния ден. Те са наложителни за постигането на конкурентни преимущества на международния пазар. Постоянно учене, еластичност и нововъведения са изискванията те да са устойчиви. Стилът на работа се промени. Дистанционната работа, изненадващите спирания, прекачване на разнообразни задания сред хора, екипи и офиси в целия свят към този момент са част от новото обикновено. В тактически и стратегически аспект, всички би трябвало да сме в непрекъсната подготвеност да работим на разнообразни скорости и без разтърсвания, да превключваме от един модел на работа и бизнес, към различен. Световната софтуерна промишленост, включително и у нас, демонстрираха, че това е допустимо като осигуриха непрекъснатост на сериозните бизнес процеси и запазиха работните места.
- Каква е ролята на софтуерния бранш за позициониране на България на картата на съвременно развиващия се бизнес?
- Стратегическата роля на бранша на технологиите и бизнес услуги в България се илюстрира от неотдавна основания Глобален съвет за софтуерни и бизнес услуги (Global Technoloy and Business Services Council, GT&BSC), в който AIBEST e съосновател и съставлява България и Балканите. Над 12 секторни асоциации, които сплотяват над 10 милиона висококвалифицирани експерти по целия свят, ще работят дружно за развиване на промишлеността, която стои в центъра на цифровата промяна и потвърди, че може да резервира международната стопанска система. Имаме изключителна ИТ промишленост, която може да форсира темповете на развиване и сполучливо да нарежда България като конкурентоспособна международна стопанска система. Сега имаме прелестна опция за преформатиране на българската стопанска система - от стопанска система на ниската добавена стойност, към съвременна стопанска система на високата добавена стойност
- През какви съществени стъпки минава това преформатиране?
- Имаме потребност от три неща:
1). Ясно избрани стратегически цели, съответстващи на визията на България за стопанска система, която не би трябвало да догонва, а да изпреварва. Фокус на тактиката би трябвало да бъдат нововъведенията, развойната активност, продуктите и услугите с висока добавена стойност. Нужни са начинания като въвеждане на данъчни тласъци или грантове за стимулиране на нововъведения и основаването на знание-интензивни продукти; промени в просветителната сфера, в това число посредством поощряване на присъединяване на бизнеса в просветителния развой и „ образованието през целия живот “, в това число на работното място; въвеждането на електронно ръководство и дигитализацията, изключително на държавната администрация и така нататък
2). Гъвкавост – регулаторна рамка, която обезпечава опция за използване на съответни ограничения от всички играчи на пазара. Тя може да включва условия за по-лесно наемане и освобождение на личен състав, работа при гъвкаво и ненормирано работно време, по-малко рестрикции и ограничавания, включително за наемане на задгранични граждани; улеснени условия за присъединяване в търгове за МСП и започващи предприятия; улеснени благоприятни условия за включването на бизнес организациите (през Съвета за тристранно сътрудничество) и взимането на обществено и стопански значими решения
3). Устойчивост – с цел да се подсигурява триумфът на определените политики и тактики, би трябвало да се сътвори и да се поддържа високо равнище на доверие в тях. Сигналите към локалния и задграничен бизнес би трябвало да са ясни, поредни и без изненади. Необходимо е задържане на равнищата на обществени осигуровки и осигурителните прагове, опазване на фиксиран корпоративен налог от 10% и вдишване на политическа отговорност, че същите няма да се трансформират не с едногодишен небосвод, а в многогодишната стратегическа рамка. Разговори в друга тенденция биха довели до отлив както на локални, по този начин и на задгранични вложения.
Мобилността и работата от разстояние са отлична опция за позициониране. Но те са и фактор, който понижава бариерите за излизане от страната. Ако тези предпоставки не бъдат изпълнени, бизнесът с висока добавена стойност, знание-интензивните браншове – ще стартира да се изнася от България. Това би забавило доста възобновяване и би стопило постигнатото досега.
- Как подвижността може да разшири пазара на труда в България?
- Работата от разстояние ще се трансформира в определящ модел, по който ще действа целия свят в резултат на ковид-пандемията. Кейт Листър, президент на Global Workplace Analytics, да вземем за пример предвижда, че до края на 2021 година сред 25 и 30% от чиновниците ще работят от у дома най-малко няколко дни в седмицата.
Това е модел, който ще докара до значими промени и у нас, границите сред огромните бизнес центрове като София, Пловдив, Варна, Бургас и останалата част на страната ще изчезнат. Искаме да премахнем рестриктивните мерки пред способните младежи в България и по света – това е една от задачите на GT&BSC. При подобаваща законова и нормативна рамка, пазарът на труда може и би трябвало да се разшири. Тогава ще е допустимо да работиш за иновативна софтуерна компания от комфорта на своя дом. Човек, зает в нашата промишленост на знанието, може да работи еднообразно сполучливо от София, Берлин Лондон или Хонг Конг. Въпросът е, че тези пазари не спят. Ако работят по-бързо и по-умело за привличането на квалифицираните фрагменти, то те ще станат огромните спечелили в новата конюнктура. Това касае цялостния регулаторен подтекст, данъчната политика, чувството за правдивост и целенасочена поддръжка на тези браншове, които имат най-сериозен дял към Брутният вътрешен продукт на страната. Нашето държавно управление неотдавна съобщи желание да финансира всеки, бързо, без никаква преценка. Намирам това за контрапродуктивно. Стимули би трябвало да се дават за секторите, които могат да обезпечат устойчиви конкурентни преимущества в вероятност. Това са тези браншове, които основават нововъведения и са мотор на трансформациите на всички равнища.
Нина Панова
- След неочакваният потрес, породен от пандемията, какви нови уроци би трябвало да учи бързо бизнесът, с цел да резервира своята витална мощ, конкурентоспособността?
- Настоящето сподели по какъв начин ще наподобява бъдещето. Бързина, адаптивност и храброст са качествата, които и бизнесът, и страната би трябвало да показват още през днешния ден. Те са наложителни за постигането на конкурентни преимущества на международния пазар. Постоянно учене, еластичност и нововъведения са изискванията те да са устойчиви. Стилът на работа се промени. Дистанционната работа, изненадващите спирания, прекачване на разнообразни задания сред хора, екипи и офиси в целия свят към този момент са част от новото обикновено. В тактически и стратегически аспект, всички би трябвало да сме в непрекъсната подготвеност да работим на разнообразни скорости и без разтърсвания, да превключваме от един модел на работа и бизнес, към различен. Световната софтуерна промишленост, включително и у нас, демонстрираха, че това е допустимо като осигуриха непрекъснатост на сериозните бизнес процеси и запазиха работните места.
- Каква е ролята на софтуерния бранш за позициониране на България на картата на съвременно развиващия се бизнес?
- Стратегическата роля на бранша на технологиите и бизнес услуги в България се илюстрира от неотдавна основания Глобален съвет за софтуерни и бизнес услуги (Global Technoloy and Business Services Council, GT&BSC), в който AIBEST e съосновател и съставлява България и Балканите. Над 12 секторни асоциации, които сплотяват над 10 милиона висококвалифицирани експерти по целия свят, ще работят дружно за развиване на промишлеността, която стои в центъра на цифровата промяна и потвърди, че може да резервира международната стопанска система. Имаме изключителна ИТ промишленост, която може да форсира темповете на развиване и сполучливо да нарежда България като конкурентоспособна международна стопанска система. Сега имаме прелестна опция за преформатиране на българската стопанска система - от стопанска система на ниската добавена стойност, към съвременна стопанска система на високата добавена стойност
- През какви съществени стъпки минава това преформатиране?
- Имаме потребност от три неща:
1). Ясно избрани стратегически цели, съответстващи на визията на България за стопанска система, която не би трябвало да догонва, а да изпреварва. Фокус на тактиката би трябвало да бъдат нововъведенията, развойната активност, продуктите и услугите с висока добавена стойност. Нужни са начинания като въвеждане на данъчни тласъци или грантове за стимулиране на нововъведения и основаването на знание-интензивни продукти; промени в просветителната сфера, в това число посредством поощряване на присъединяване на бизнеса в просветителния развой и „ образованието през целия живот “, в това число на работното място; въвеждането на електронно ръководство и дигитализацията, изключително на държавната администрация и така нататък
2). Гъвкавост – регулаторна рамка, която обезпечава опция за използване на съответни ограничения от всички играчи на пазара. Тя може да включва условия за по-лесно наемане и освобождение на личен състав, работа при гъвкаво и ненормирано работно време, по-малко рестрикции и ограничавания, включително за наемане на задгранични граждани; улеснени условия за присъединяване в търгове за МСП и започващи предприятия; улеснени благоприятни условия за включването на бизнес организациите (през Съвета за тристранно сътрудничество) и взимането на обществено и стопански значими решения
3). Устойчивост – с цел да се подсигурява триумфът на определените политики и тактики, би трябвало да се сътвори и да се поддържа високо равнище на доверие в тях. Сигналите към локалния и задграничен бизнес би трябвало да са ясни, поредни и без изненади. Необходимо е задържане на равнищата на обществени осигуровки и осигурителните прагове, опазване на фиксиран корпоративен налог от 10% и вдишване на политическа отговорност, че същите няма да се трансформират не с едногодишен небосвод, а в многогодишната стратегическа рамка. Разговори в друга тенденция биха довели до отлив както на локални, по този начин и на задгранични вложения.
Мобилността и работата от разстояние са отлична опция за позициониране. Но те са и фактор, който понижава бариерите за излизане от страната. Ако тези предпоставки не бъдат изпълнени, бизнесът с висока добавена стойност, знание-интензивните браншове – ще стартира да се изнася от България. Това би забавило доста възобновяване и би стопило постигнатото досега.
- Как подвижността може да разшири пазара на труда в България?
- Работата от разстояние ще се трансформира в определящ модел, по който ще действа целия свят в резултат на ковид-пандемията. Кейт Листър, президент на Global Workplace Analytics, да вземем за пример предвижда, че до края на 2021 година сред 25 и 30% от чиновниците ще работят от у дома най-малко няколко дни в седмицата.
Това е модел, който ще докара до значими промени и у нас, границите сред огромните бизнес центрове като София, Пловдив, Варна, Бургас и останалата част на страната ще изчезнат. Искаме да премахнем рестриктивните мерки пред способните младежи в България и по света – това е една от задачите на GT&BSC. При подобаваща законова и нормативна рамка, пазарът на труда може и би трябвало да се разшири. Тогава ще е допустимо да работиш за иновативна софтуерна компания от комфорта на своя дом. Човек, зает в нашата промишленост на знанието, може да работи еднообразно сполучливо от София, Берлин Лондон или Хонг Конг. Въпросът е, че тези пазари не спят. Ако работят по-бързо и по-умело за привличането на квалифицираните фрагменти, то те ще станат огромните спечелили в новата конюнктура. Това касае цялостния регулаторен подтекст, данъчната политика, чувството за правдивост и целенасочена поддръжка на тези браншове, които имат най-сериозен дял към Брутният вътрешен продукт на страната. Нашето държавно управление неотдавна съобщи желание да финансира всеки, бързо, без никаква преценка. Намирам това за контрапродуктивно. Стимули би трябвало да се дават за секторите, които могат да обезпечат устойчиви конкурентни преимущества в вероятност. Това са тези браншове, които основават нововъведения и са мотор на трансформациите на всички равнища.
Нина Панова
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ